Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2013 12:29 - Съдба
Автор: pavkaz Категория: Изкуство   
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове:
0



 
Павел Пламенов Кичев (pavkaz)
  Раздел: РАЗКАЗИ

    Небето в този декемврийски леден ден беше необятно.Севернякът духаше силно и навяваше пряспа след пряспа със всеки изминал час.От гъстата мъгла не се виждаше и на двадесет крачки напред.Група врабчета чуруликаха и търсиха къде да се скрият.Летейки над селските къщи те се мръщиха и описваха кръговидни движения.Надяваха се някой объркан минувач,загледан в земята и увил се в с топъл шал, да откликне на страдалческите им гласчета,да им хвърли трошичка хлебец,та да се наситят.
   Едно от тези врабчета беше ранено.Беше се ударило по невнимание в електрическа жица,защото зрението му се беше влошило от  вковаващия тялото,вледеняващ вятър.Крилцето му беше почти парализирано и едва пърхаше иззад ятото.Когато то се спираше по покривите се налагаше да го изчаква,а когато не идваше знаеха,че е на някоя съседна къща,изнемогнал да ги настигне.
   Самото ято обикаляше от село в село,кръжеше,снижаваше се и оглеждаше внимателно.Главната им цел беше храната,но се задоволяваха и с топъл комин,където да пренощуват.Знаеха,че когато селяните купуват хляб от единствения магазин в района можеха да разчитат да намерят трошици по следите им.Всички заедно ги търсиха из снега.Ровиха с премръзналите си клюнчета и гладно кълваха.Понякога нямаше за всички.Тогава ятото отстъпваше на най-нуждаещите се.За лидерът се полагаше винаги порция,но той никога не оставаше верните си другари да умрат от глад.Всички знаеха,че борбата е жестока,но никой не би оставил верния си приятел да умре,гледайки как страда.
   Ятото направи лек заход над поредното село.Кръчмата светеше.Отвътре излезе старец с торба в ръка.В това село нямаше дори магазин за това хляб и храна продаваха само в кръчмата.Пързаляйки се по кривия селски път,човекът отправи поглед към небето и видя малките страдалци.Усмихна се радостно и отчупи малък залък.Почисти грижливо едно малко местене отстрани на улицата и натроши хляба.Лицето му се озари при вида на врабчетата,които сега гладно кълваха.В тяхното число беше и Чочко.С болно крило,той едва успя да се добере до мястото.Сърцето му биеше яростно в тежка умора и другарите му го оставиха да се нахрани пръв.Врабчето сега видя себе си като най-слабият от ятото,а до скоро беше след първенците.След като се нахрани,цялото ято се отправи към комина на кръчмата и се отдаде на заслужена почивка.Всички врабци се свиха по около най-топлите керемиди и заспаха.На другият ден трябваше да направят по-дълъг преход до съседното село отвъд планината.
   Събудиха се и се заеха мигновено със задачите си.Подготвиха се за път и отлетяха.В полет над боровите горички мина целият ден до след обяда.Смрачаваше се.Денят потъваше бавно в сумрака.От небето се сипеше на парцали едър,пухкав сняг.Ятото вече пореден час обикаляше в търсене на храна.По пътя се отбиха в две-три по-малки села,но не откриха нищо.Преминаха над тях бързо и тихомълком,защото всяко врабче си имаше мисия.Оглеждаше определен район и определени къщи.Днес,за разлика от преди Чочко едвам се придържаше към ятото.Писъците му се чуваха провлачено в мъглата и сиво-сините му очички мигаха все по-често.
   Напред летеше гордо ятото.С вперени напред погледи,пърхаха с криле и чуруликаха в синхрон песента на глада.Знаеха,че без борба няма да има храна и нямаше да преживеят нощта.Най-уверен сред тях беше лидерът им.Ако другите врабци отглеждаха по една-две къщи,фокусирайки внимателно поглед,той успяваше да огледа по девет наведнъж и това беше в огромна помощ на ятото.Те знаеха,че въпреки снега,мъглата и студа имат най-добрият водач,който да ги води към спасението.
   Както във всяко друго ято и в това имаше строга йерархия,в която Чочко до скоро заемаше централно място.Той беше най-верният съратник на лидера и му помагаше във всичко.Здравите му силни криле и силните му очи му помагаха във всяко начинание.Сега обаче не беше така.Той едва се носеше зад ятото като перце пуснато отвисоко.Летеше на зигзаг и едвам успяваше да задържи посоката,в която се беше устремил.Малко по малко той се отдели от ятото.Във вече падналия мрак Чочко се ориентираше трудно.Единственото което може да стори е да направи беше огромен завой,разчитайки на здравото си крило.Полетя известно време,подминавайки различни къщи сякаш не нещо го караше да мисли,че не може да нощува на тях.Във вече падналия мрак той едва виждаше.Някога силното му зрение сега се свеждаше само до премрежен поглед.Не издържаше повече.Дори и здравото му крило сега отказваше да се подчинява на волята му,но въпреки това той беше спокоен.Беше намерил това,което търсеше.Кацна върху първия покрив,който видя,и с радост се свря до топлия му комин,който бавно димеше.Погледът му се премрежваше все повече със всеки час.Усещаше как физическите му сили бавно го напускат.Тялото му ставаше все по-леко и не усещаше вече никаква болка.Той отпусна бавно криле.В тишината се чуваше само твърдото чукане на клюна на кълвача,който също търсеше спасение от тежката зима.Чочко беше поразен от сладката омая,в която беше изпаднал и бавно затвори очи.
   Следващият ден беше може най-топлият за цялата зима.Слънцето показа златните си лъчи още от ранни зори и поздрави с показването си покривите на къщите.Врабците от ятото един по един се събудиха и разбраха,че Чочко го няма.Започнаха организирано претърсване на околните села,разделяйки се на малки ята,но без ефект.Почти цял ден,с благоволението на декемврийското слънце,врабците издирваха другаря си.В края на дена,когато слънцето вече беше на път да залезе те се събраха отново на едно ято и решиха да преспят в най-близкото село.Стигнаха по тъмно  и лидерът им ги отпрати към най-голямата и топла къща.Всички бяха изморени и разочаровани.Те бяха загубили един от най-верните си другари.Сгушиха едно в друго,за да се топлят и заспаха.



Тагове:   съдба,   разкази,   зима,   врабчета,


Гласувай:
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pavkaz
Категория: Изкуство
Прочетен: 8442
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031